Ериду

Някога, преди хиляди години по земите, разположени между реките Тигър и Ефрат, там където днес се намира Ирак, съществувала една от най-древните цивилизации на земята - шумерската.

Смята се, че това е първата голяма човешка цивилизация, която изобретила писмеността, колелото, първите селскостопански сечива.

Около 3000 години преди новата ера в Месопотамия възникнали първите градове-държави. Най-могъщи сред тях били Ур, Урук, Ларса, Лагаш, Нипур, Сипар, Шурупак и Ериду. Своето благосъстояние, благодарение на което в тях били построени внушителни храмове, дворци и гробници те дължали на развитието на занаятите и търговията.

Най-старият от шумерските градове-държави, Ериду се намирал на мястото на съвременния Тел Абу Шахрейн. В превод от шумерски неговото име означава "могъщо място" или "мястото на принца". Смята се, че Ериду е, ако не първият, то един от първите изобщо на земята. 

Според шумерската митология Ериду бил дом на Енки, известен и с името Еа (Ейя) и един от главните богове в шумеро-акадския пантеон, владетел на океана, покровител на занаятите и бог на мъдростта и магията. В града бил построен негов храм, наричан е-Абзу, като според шумерите Енки живеел в Абзу, в превод "дълбок океан", където времето било спряло.

В именника на шумерските царе Ериду е посочен като градът на първите царе. Първият от тях, който носел името Алулим, според преданието бил първият човек, наследник на боговете и полубог, който управлявал 28000 години.

Въпреки, че градът е далеч от Вавилон, тук е открит градеж, който съвпада напълно с описанието на Вавилонската кула. Съществуват няколко обстоятелства, които дават основание да се предположи, че легендарната кула всъщност е била построена в Ериду. 

При разкопки на местата, намиращи се в границите на древните градове-държави Ур и Ериду са открити странни на външен вид статуетки, наподобяващи хора с глави на влечуги и очи с вертикални зеници. Тяхната възраст се определя на между 6000 и 8000 години.

Според шумерите Ериду е един от петте града, построени преди Големия потоп и бил благословен от боговете дълго време с величие и блясък. Предполага се, че градът възникнал някъде около 5400 години преди новата ера край Персийския залив на устието на река Ефрат. Три народа сключили съюз за достъп до прясна вода. Това били народът Самара, който живеел в кирпичени къщи и обработвал земята, като за целта построил система от канали за напояване. Обитаващи крайбрежието рибари живеели в своите тръстикови колиби. За тях се предполага, че са първите шумери. Третият народ били номади животновъди, които обитавали полупустинните райони, живеели в палатки и отглеждали овце и кози. Градът се разраствал около внушителен храмов комплекс, в който се събирала прясна вода. Тази история съответства на мита, според който Енки основал града от водата в най-южната част на Шумер. 

Друга история разказва как богинята на любовта, плодородието и военното дело Инанна, покровителка на града-държава Урук трябвало да отиде в Ериду, където да получи даровете на цивилизацията. Това е може би митологичното описание на засилването на мощта на градовете-държави в северната част на Шумер и отслабването на тези в южната. 

Според древни вавилонски текстове Ериду е първият град на хората и бил създаден от бог Мардук. В двора на асирийските царе на разположение били лекари, специално обучени на древни знания в Ериду, които познавали по знаци на тялото на пациента неговото състояние и умеели да лекуват чрез заклинания и магии.  

Розетският камък

До второто десетилетие на 19 век учените били много затруднени в разчитането на египетските йероглифи, които украсявали стените на древните им гробници и храмове. Нещата се променят когато при разкопките на древната крепост Ар-Рашид, разположена в делтата на река Нил през 1799 година Пиер Франсоа Бушар открива Розетския камък. 

Той представлява голям къс черен гранит с тегло около 750 килограма, покрит с три еднакви по смисъл текста, които са написани на два езика - един на старогръцки и два на египетски, от които един със староегипетски йероглифи и един с демотично писмо. 

За разлика от древноегипетския, по това време старогръцкият е бил добре изучен, благодарение на което след дългогодишна работа, през 1822 година френският историк Жан-Франсоа Шамполион успява да разшифрова и трите текста. Камъкът бил изписан през 196 г. пр. н.е. след коронацията на Птолемей V Епифан по поръчка на съвет от египетски жреци, събрали се в Мемфис и съдържа указ, който установява божествения култ към новия владетел. Едно от обстоятелствата, които спомогнали за разшифроването на египетските текстове било еднаквото изписване на името на владетеля и в трите текста. 

От 1802 година Розетския камък се съхранява в Британския музей в Лондон, като известно време след пристигането му надписите по него били оцветени с бял тебешир, а останалата му повърхност покрита с восък, за да бъде защитена от любопитните посетители на музея. Обработен по този начин той създал погрешното впечатление, че представлява черен къс базалт. През 1999 година камъкът е почистен и изложен в своя оригинален вид. 

Розетският камък е фрагмент от по-голяма стела, но останалите и части не са открити. Не се знае със сигурност каква част от нея липсва, но сравнено с други подобни открития може да се предположи, че липсват около 30 сантиметра от началото на първия текст и вероятна сцена, изобразяваща египетски владетел или божества.

Поради повреденото си състояние, в което бил намерен камъкът нито един от трите текста не е запазен изцяло. Най-лошо е състоянието на текста в най-горния край на камъка, написан на древноегипетски, а най-добре е запазен вторият текст с демотично писмо. 

Благодарение на Розетския камък е отворена една от вратите на познанието за древните египтяни - разчитането на староегипетските символи и разгадаване на смисъла на многобройните надписи, останали за поколенията от тази велика цивилизация.

Бялата планина на Африка

На около 340 километра южно от Екватора, в източната част на Африка се намира Килиманджаро, най-високата точка на континента.
Дълго време в Европа не вярвали, че е възможно толкова близо до Екватора да има планина, покрита със сняг и лед. 
Преди почти две хилядолетия античният учен Клавдий Птолемей, чиито записки дълги години са били основен източник на информация за Африка, обозначава най-високата част на континента с името Масте Монс. Хиляда години след него сведения за Килиманджаро дават китайски мореплаватели, но за официална дата на откриването му е приета 11 май 1848 година, когато върхът е описан от Йоханес Ребман. Първото му успешно изкачване обаче, е направено от Ханс Майер и Лудвиг Пуртшелер едва през 1889 година.

Най-високата планина на Африка се намира в североизточната част на Танзания, близо до границата с Кения. Достъп до планината има само от територията на Танзания, но едни от най-впечатляващите гледки към Килиманджаро се разкриват от кенийската савана. Планината попада в границите на националния парк, който носи нейното име. 
Три изгаснали вулканични кратера формират Килиманджаро - Кибо, Мавензи и Шира. Най-високият връх е Ухуру, извисяващ се на 5895 м. надморска височина на територията на Кибо. Цялата площ, която заема планината е около 3558 кв. км. и е най-високата изолирана планина в света. 

Климатът тук е екваториален планински с два сухи сезона - от януари до март и от юли до септември. Най-ниските части на планината са заети от екваториални гори, които в най-високите части прерастват в обширни ливади.

На езика на местното население Килимана Нгара означава Блестящата планина. Масаите я наричат Олдонджо Оибор, което пък се превежда като Бялата планина. На суахили думата килима се използва за означаване на хълм или малка планина. 

Според една легенда някога, вождът на племето чага изпратил на Килиманджаро свои поданици, като им възложил да му донесат от среброто, което покрива върха на планината. Начинанието им било обречено на неуспех, защото ледът, който те взели със себе си се разтопил и донесли на своя вожд само вода. Той толкова се ядосал, че осъдил всички пратеници на смърт, но не се отказал и изпратил други. Същото се случило и с тях, по пътя ледът се разтопил и те също били наказани. Накрая сам вождът повел хората си към белия връх, но когато го достигнал разбрал, че тук наистина няма сребро.

Днес ледената шапка на Килиманджаро е обсебила изгасналия вулкан Кибо. През 2003 година тя е заемала около 2 кв. км. от него, но в миналото е била много по-голяма и лесно забележима от далечно разстояние. Състои се от няколко ледника, сред които Фуртвенглер, Дригалски, Балето и други. От средата на 19 век започва бързото и топене. За сравнение, през 1912 година е заемала площ от 12.1 кв. км.