До второто десетилетие на 19 век учените били много затруднени в разчитането на египетските йероглифи, които украсявали стените на древните им гробници и храмове. Нещата се променят когато при разкопките на древната крепост Ар-Рашид, разположена в делтата на река Нил през 1799 година Пиер Франсоа Бушар открива Розетския камък.
Той представлява голям къс черен гранит с тегло около 750 килограма, покрит с три еднакви по смисъл текста, които са написани на два езика - един на старогръцки и два на египетски, от които един със староегипетски йероглифи и един с демотично писмо.
За разлика от древноегипетския, по това време старогръцкият е бил добре изучен, благодарение на което след дългогодишна работа, през 1822 година френският историк Жан-Франсоа Шамполион успява да разшифрова и трите текста. Камъкът бил изписан през 196 г. пр. н.е. след коронацията на Птолемей V Епифан по поръчка на съвет от египетски жреци, събрали се в Мемфис и съдържа указ, който установява божествения култ към новия владетел. Едно от обстоятелствата, които спомогнали за разшифроването на египетските текстове било еднаквото изписване на името на владетеля и в трите текста.
От 1802 година Розетския камък се съхранява в Британския музей в Лондон, като известно време след пристигането му надписите по него били оцветени с бял тебешир, а останалата му повърхност покрита с восък, за да бъде защитена от любопитните посетители на музея. Обработен по този начин той създал погрешното впечатление, че представлява черен къс базалт. През 1999 година камъкът е почистен и изложен в своя оригинален вид.
Розетският камък е фрагмент от по-голяма стела, но останалите и части не са открити. Не се знае със сигурност каква част от нея липсва, но сравнено с други подобни открития може да се предположи, че липсват около 30 сантиметра от началото на първия текст и вероятна сцена, изобразяваща египетски владетел или божества.
Поради повреденото си състояние, в което бил намерен камъкът нито един от трите текста не е запазен изцяло. Най-лошо е състоянието на текста в най-горния край на камъка, написан на древноегипетски, а най-добре е запазен вторият текст с демотично писмо.
Благодарение на Розетския камък е отворена една от вратите на познанието за древните египтяни - разчитането на староегипетските символи и разгадаване на смисъла на многобройните надписи, останали за поколенията от тази велика цивилизация.
0 коментара:
Публикуване на коментар